Училищни символи

Кой е Георги Брегов?

Георги Брегов (ок.1840-1884) е български възрожденски деец и меценат. Роден в Татар Пазарджик, едно от осемте деца на хаджи Костадин. Родната му къща  се намира в кв. Чиксалън, близо до църквата „Св. Арахангел Михаил”. За кратко, преди Освобождението, фамилия Брегови живее в Браила, Румъния, където се занимава с търговия, но скоро след това членовете й се прибират в освободеното отечество.
Още през февруари 1879 г. Георги Брегов е избран за кмет на гр. Татар Пазарджик, но поради проблеми в здравословното му състояние, не успява да изкара мандата си докрай.
Брегов развива активна благотворителна дейност. Купува къща в града и я предоставя на градската управа за създаване на болница и обзавеждането й. На Пазарджишкото училищно настоятелство завещава воденицата си в с. Кьосе Муратово (дн. с. Братаница) в полза на българските училища в града.

За издръжката на български студенти в чужбина, той дарява облигация от 1000 рубли от Руския източен заем на Българското културно – просветно дружество „Напредък” във Виена.

Проблемите със здравето му стават все по – сериозни и той заминава за Виена, за да се лекува. На 19 юли 1884г, по пътя, той умира. Именно Българското културно – просветно дружество урежда неговото погребение там.

На свое заседание от 18 май 1921 г. Татарпазарджишкото училищно настоятелство взема решение основното училище „Св. Арахангел” да се преименува на „Георги Брегов” в чест на щедрия дарител.

 

Училищен химн

 

Училищно знаме

Училищното знаме присъства неизменно във всички церемонни и тържества по повод 24-ти май, 15-ти септември, концерти и изложби. То е изработено, прието и се използва от 1974/1975 уч.г., когато училище “Георги Брегов” става ЕСПУ (Единно средно политехническо училище) от 1 до 12 клас – първото на територията на община Пазарджик, а в него вече учат 1300 ученици.

Училищно лого

Има различни варианти на училищното лого, което търпи леки промени през годините. Общото във всички варианти е стремежът изображението да представлява съвкупност от два символа – на музиката и изобразителното изкуство – двата най-стари училищни профила.

 

 

Първото училищно лого е създадено през 1992 г. от ученици от профил “Изобразително изкуство” с помощта на техните преподаватели.

През 1994/1995 учебна година, по повод 130-годишния юбилей на училището, е създадено юбилейно лого. Негови автори са ученици от профил “Изобразително изкство” и техните преподаватели.

В периода 1995-2008 г. се използва ново лого – черно на бял фон. Автори са ученици от профил “Изобразително изкуство” и техните преподаватели.

 

През 2005/2006 учебна година е осъществен първият прием на ученици в профил “Хуманитарен” с класен ръководител Таня Лазарова. По този повод тя, заедно с Таня Стойнова и Илия Михайлов, изработват идеен проект за лого на профила.

През 2014 г., по повод 150-годишния юбилей на училището, е прието ново юбилейно лого, чийто автор е художникът Марин Кузев (преподавател по изобразително изкуство в училището по това време)

В периода 2008-2016 г. се използва вече цветен вариант на училищното лого. По идея на Илия Михайлов (преподавател по история и цивилизация в училището) към логото се добава и годината на основаване на училището – 1864

 

От 2016 г. абревиатурата на средните училища в България е сменена и така СОУ става СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик. Това наложи и смяната на училищното лого, което се използва и до днес.

 

 

Барелеф на Георги Брегов

Барелефът на Георги Брегов е друг важен училищен символ. Поставен е през 1994/1995 учебна година на входа на училището, по повод 130-годишния юбилей на училището. Негов автор е пазарджишкият скулптор и худжоник Спас Киричев, който по това време е учител тук.

 

Паспорт на училището, 1956 г.

Запазен е училищният паспорт от 1956 г., който представлява друг важен символ за бреговци.

 

Стенописите на проф. Теофан Сокеров в училището

Обикновено не ги забелязваме. Минаваме край тях, забързани в своето ежедневие, без дори да ги поглеждаме. Без да им обръщаме внимание, улисани преследваме „неотложните” си задачи.

До толкова сме свикнали с тях, че ги приемаме просто за част от училищния пейзаж. Оставаме глухи и слепи за посланията, закодирани в тях.  А те наистина са послания, само че от едно друго време, от един друг свят…

Те са неми свидетели на толкова много учебни години, училищни трепети и надежди, първи любови и разочарования, срещи и раздели.

Това са трите красиви стенописа по етажите на нашето училище, които му придават автентичния бреговски облик и атмосфера.

Вглеждали ли сте се скоро в тях? Опитвали ли сте се да разберете какво всъщност искат да ни кажат? Забелязали ли сте как рано сутрин лъчите на изгряващото слънце флиртуват с тях, обсипвайки ги щедро с богата палитра от светлосенки?

Автор на тези три стенописа е художникът Теофан Сокеров. Той е роден на 3 май 1943 г. в Ловеч. Учи в родния си град, а след това в Националната художествена академия (НХА), София.

В периода 1971-1982 г. е председател на Съюза на художниците в Ловеч. Установява се в София, където от 1994 г. е професор по живопис в НХА.

Автор е на художественото оформление и стенописите в Патриаршеската църква, Царевец, Музея на образованието (Габрово), Мемориалния комплекс на връх (Бузлуджа), Националния музей „Земята и хората“ (София), Националния дворец на културата (София) и др.

Картините му са притежание на музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Германия, Швейцария и други страни.

Носител на множество български и международни награди.

Трите стенописа са изработени през 1978 г. по инициатива на  тогавашният директор на училището Лидия Томова, която реализира мащабен ремонт и преустройство на централната сграда.

Изработен е също и план за художествено оформление на етажите със стенни мозайки, но той не е одобрен. Вместо това специална държавна комисия в София, начело с Дечко Узунов, предлага друг проект със стенописи. Той е предоставен за изпълнение на утвърдения вече по това време художник Теофан Сокеров. Негов асистент става скулпторът Кирил Найденов. Цялата работа по стенописите продължава около два месеца.

Любопитен факт е, че след приключване на ангажимента си в Пазарджик, на връщане към родния Ловеч, Теофан Сокеров намира огромен заек и го занася вкъщи за късмет.

Днес художникът, изписал стенописите на нашето училище, все още продължава да твори. Както той самият казва, рисуването за него не е плод на вдъхновение, а необходимост.

“Времето е само мое, защото се научих да го управлявам” – завършва проф. Теофан Сокеров нашето импровизирано интервю.

Или както е казал Хипократ „Ars longa, vita brevis” („Животът е кратък, изкуството вечно”).

Автор: Илия Михайлов, снимки: Трендафил Бубанов

 

Бреговска клетва

Бреговската клетва е създадена през 2004 г., по идея на Маргарита Грозданова, която по онова време е заместник-директор в училището. Оттогава насам, Бреговската клетва неизменно присъства при церемониите по изпращането на зрелостниците, завършващи своето средно образование. Текстът на клетвата гласи:

“Аз, възпитаникът на Средно училище „Георги Брегов” гр. Пазарджик, тържествено се заклевам:

            Във всичките си начинания и действия да ползвам тук получените от мен знания и умения само за доброто на хората;

            Да се боря непрекъснато срещу предразсъдъците, невежеството и злото и в това да имам за свой съюзник добротата, дързостта на младостта и Изкуството!”